По-важни правописни правила
І. Правопис на отрицателната частица НЕ
1. Отрицателната частица НЕ се пише винаги отделно от глагола, от деепричастието и от причастия, които изпълняват служба на сказуемо:
- не може, не знае, не идва, не каза;
- не можейки, не чувствайки, не мислейки. Не говорел често за случилото се. Не шиела вече, защото не виждала. Той не видял пешеходеца.
- не защото, не за да, не дори, не само, да не би.
- недочува, недовижда, недооценява, недообмисля, недочувайки, недовиждайки,недооценявайки.
- невинаги, недотам, невнимателно, неведнъж, незнайно, немалко, непоносимо.
- Той яде като невидял.
- зависимост – независимост; съгласие – несъгласие; щастие – нещастие; благополучие – неблагополучие.
ІІ. Правопис на частиците ПО и НАЙ
1. Частиците по и най се пишат със съединителна чертица (дефис), когато с тях се образува сравнителна и превъзходна степен: по-хубав; най-малък; по-добри; най-често.
2. Частиците по и най се пишат отделно, но с ударение пред съществителни, глаголи и наречия: пò юнак; нàй обичам; пò харесвам; пò майстор; пò на открито.
ІII. Членуване -ЪТ, -ЯТ, -А, -Я на съществителните имена от м.р., ед.ч.
1. С пълен член (-ът, -ят) се членува подлогът в изречението, т.е. думата, която може да се замести с местоимението той:
- Министърът направи изявление. (Той направи изявление.)
- На заседанието присъства председателят на Парламента. (Той, председателят, присъства на заседанието.)
- Момчил е моят най-добър приятел. (е – форма на спомагателния глагол съм за 3 л., ед.ч.)
- Те подписаха доклада. (Те подписаха него.)
- Бях на митинга.
- Тя стоеше пред магазина.
Граматични правила
І. Бройна форма при съществителни имена от м.р.
1. След числителни бройни имена и след местоименните наречия колко, толкова, няколко, съществителните имена от м.р., които назовават животни и неодушевени предмети, задължително се употребяват в бройна форма, която има окончание –а:
- два кораба, два вола, няколко молива, колко плика, сто прозореца, а неправилно са: няколко моливи, колко пликове.
- двама студенти (не двама студента), трима учители (не трима учителя), шестима капитани (не шестима капитана)
ІI. Падежни форми при местоименията.
1. Именителните форми на местоименията изпълняват служба на подлог, а винителните и дателните форми са допълнения в изречението. След предлог е задължитела употребата на кого, когото, някого, никого, всекиго:
- Кой идва? (Той идва.)
- Кого видя? (Него видя.), неправилно: Кой видя?
- Някой ме е търсил. (Той ме е търсил.)
- Търсиш ли някого? (Търсиш ли него?), неправилно: Търсиш ли някой?
- На кого даде книгата?/ Кому даде книгата?, неправилно: На кой даде книгата?/На кому даде книгата?
Груба грешка е смесването на местоименни падежни форми при дублиране на местоимения:
- аз ми е лошо, вместо правилното: на мене ми е лошо;
- той го е страх, вместо правилното: него го е страх.