вторник, 15 септември 2015 г.

Книжовни форми


По-важни правописни правила  https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiokiGLw-0KE8h_ioD70poWgK9UOMNgNbyYnCBhde5bXyTwF6WUN16aWHiIciCUOgypAhFgvtRx9t2A86mIszmE_MScnJReeW2YYFtI1M0JXPaXDy175rr4Q5-Ei3cXosOgL6XABC7kIKg-/s26/Pencil11.png

І. Правопис на отрицателната частица НЕ

1. Отрицателната частица НЕ се пише винаги отделно от глагола, от деепричастието и от причастия, които изпълняват служба на сказуемо:
  • не може, не знае, не идва, не каза;
  • не можейки, не чувствайки, не мислейки. Не говорел често за случилото се. Не шиела вече, защото не виждала. Той не видял пешеходеца.
2. Отрицателната частица НЕ се пише отделно от съюзи, съюзни думи и частици:
  • не защото, не за да, не дори, не само, да не би.
3. Отрицателната частица НЕ се пише слято при глаголи и деепричастия, съдържащи представките недо-:
  • недочува, недовижда, недооценява, недообмисля, недочувайки, недовиждайки,недооценявайки.
4. Отрицателната частица НЕ се пише слято в съчетание с наречие:
  • невинаги, недотам, невнимателно, неведнъж, незнайно, немалко, непоносимо.
5. Отрицателната частица НЕ се пише слято, ако думата, пред която стои, изпълнява служба на определение:
  • Той яде като невидял.
6. Отрицателната частица НЕ се пише слято със съществително име, ако образува нова дума, противоположна по значение:
  • зависимост – независимост; съгласие – несъгласие; щастие – нещастие; благополучие – неблагополучие.

ІІ. Правопис на частиците ПО и НАЙ

1. Частиците по и най се пишат със съединителна чертица (дефис), когато с тях се образува сравнителна и превъзходна степен: по-хубав; най-малък; по-добри; най-често.
2. Частиците по и най се пишат отделно, но с ударение пред съществителни, глаголи и наречия: пò юнак; нàй обичам; пò харесвам; пò майстор; пò на открито.



ІII. Членуване -ЪТ, -ЯТ, , на съществителните имена от м.р., ед.ч.

1. С пълен член (-ът, -ят) се членува подлогът в изречението, т.е. думата, която може да се замести с местоимението той:
  • Министърът направи изявление. (Той направи изявление.)
  • На заседанието присъства председателят на Парламента. (Той, председателят, присъства на заседанието.)
2. С пълен член (-ът, т) се членува същесвителното от м.р., ед.ч. или неговото определение, когато стои след спомагателен глагол съм:
  • Момчил е моят най-добър приятел. (е – форма на спомагателния глагол съм за 3 л., ед.ч.)
3. С кратък член (, ) се членува думата, която се замества с местоимението него (го) или на него (му):
  • Те подписаха доклада. (Те подписаха него.)
4. С кратък член (, ) се членува думата от м.р., ед.ч в позиция след предлог.
  • Бях на митинга.
  • Тя стоеше пред магазина.

https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi1Q6pROSn9Or2ROrmHvxYnFM_T92qwOmJ3HlpY6FX9iNe89WlUl-1WaADSLck45KkTUifQj7Yc9S0rkOC5bkm-gJsKsVM8Q457OqMr_38guogtu2YQa69tw3jo5zmE7dRHmADQ6vrXvCSu/h120/2000px-Aldus_leaf.svg+copy5.png



Граматични правила  https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiokiGLw-0KE8h_ioD70poWgK9UOMNgNbyYnCBhde5bXyTwF6WUN16aWHiIciCUOgypAhFgvtRx9t2A86mIszmE_MScnJReeW2YYFtI1M0JXPaXDy175rr4Q5-Ei3cXosOgL6XABC7kIKg-/s26/Pencil11.png


І. Бройна форма при съществителни имена от м.р.

1. След числителни бройни имена и след местоименните наречия колко, толкова, няколко, съществителните имена от м.р., които назовават животни и неодушевени предмети, задължително се употребяват в бройна форма, която има окончание –а:
  • два кораба, два вола, няколко молива, колко плика, сто прозореца, а неправилно са: няколко моливи, колко пликове.
2. След числителни бройни имена и  и след местоименните наречия колко, толкова, няколко, съществителните имена от м.р., които назовават лица, се употребяват само в обикновена форма за множествено число, а не в бройна форма. Числителното бройно пред съществителните имена за лица, трябва да е в мъжколична форма, завършваща на –ма:
  • двама студенти (не двама студента), трима учители (не трима учителя), шестима капитани (не шестима капитана)


ІI. Падежни форми при местоименията.

1. Именителните форми на местоименията изпълняват служба на подлог, а винителните и дателните форми са допълнения в изречението. След предлог е задължитела употребата на кого, когото, някого, никого, всекиго:
  • Кой идва? (Той идва.)
  • Кого видя? (Него видя.), неправилно: Кой видя?
  • Някой ме е търсил. (Той ме е търсил.)
  • Търсиш ли някого? (Търсиш ли него?), неправилно: Търсиш ли някой?
  • На кого даде книгата?/ Кому даде книгата?, неправилно: На кой даде книгата?/На кому даде книгата?
Груба грешка е употребата на дателната форма кому в съчетание с предлог на: на кому.
Груба грешка е смесването на местоименни падежни форми при дублиране на местоимения:
  • аз ми е лошо, вместо правилното: на мене ми е лошо;
  • той го е страх, вместо правилното: него го е страх.
https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi1Q6pROSn9Or2ROrmHvxYnFM_T92qwOmJ3HlpY6FX9iNe89WlUl-1WaADSLck45KkTUifQj7Yc9S0rkOC5bkm-gJsKsVM8Q457OqMr_38guogtu2YQa69tw3jo5zmE7dRHmADQ6vrXvCSu/h120/2000px-Aldus_leaf.svg+copy5.png